Отзиви за Военна болница. (Лекар) в Пловдив (Пловдив).

Военна болница

32 Отзиви

15 коментара

Лекар

Военна болница

бул. „Христо Ботев“ 81, 4000 Каменица 1, Пловдив, България

Прегледайте всички коментари

Описание Карта Работно време Отзиви Контакт Снимки

Описание

Информация за Военна болница, Лекар в Пловдив (Пловдив)

Тук можете да видите местоположението, работното време, време на посещаемост, контакти, снимки и реални отзиви, направени от потребителите.

Това място има добри отзиви, това означава, че те се отнасят добре с клиентите си и ще се чувствате чудесно с техните услуги, препоръчва се на 100%!

Карта

Работно време на Военна болница

Понеделник

Отворено 24 часа

Вторник

Отворено 24 часа

Сряда

Отворено 24 часа

Четвъртък

Отворено 24 часа

Петък

Отворено 24 часа

Събота

Отворено 24 часа

Неделя

Отворено 24 часа

Отзиви за Военна болница

L. D.

Борбата с Ковид инфекцията е тежка и дълга.За съжаления, при всяка борба,има губещи...Думите не стигат,за да изкажа признателността си към хората, които направиха победата над болестта възможна!❤ Благодаря на ръководството на МБАЛ ВМА-гр Пловдив,на всички лекари и медицински специалисти, за денонощните грижи и човешко отношение,защото без тях, битката щеше да е загубена! Бъдете здрави и благословени!🕊

R. T.

Страхотен персонал! Много внимателни и всеотдайни към работата си. Благодаря за всичко❤️

D. Y.

Много добри лекари в частност- хирургично отделение които с визита си като д-р Боев ти вдъхват увереност и кураж. Живи и здрави да сте за да ни лекувате!

L. B.

Пловдивската военна болница е основана през 1889 г. от полковник Сава Муткуров, тогавашен министър на войната. Болницата е била подчинена на бригадния лекар, а се е управлявала от лекаря на един от полковете. Разполагала е с 80 легла за редови чинове и осем легла за офицери. През годините тя е претърпява много трансформации – закривана е и отново откривана, местена, опожарявана, надстроявана, сменяла различни наименования. През 1892 г. е преименувана на „Дивизионна болница“ и е на подчинение на Втора Тракийска дивизия. На 17 септември 1912 г., болницата се разформирова, тъй като е обявена обща мобилизация. Организират се 10 нови болнични учреждения, които вземат участие в Балканската и Междусъюзническата война. През 1913 г. отново се възстановява от санитарния капитан Танков, и съществува като Втора Дивизионна болница до септември 1915 г., когато отново е разформирована. За участие в Първата световна война се създават нови болнични учреждения, но на фронта отива само Втори дивизионен лазарет. След края на войната, през октомври 1918 г., гарнизонната болница започва отново своята дейност под ръководството на подполковник Танков. През 1920 г. болницата се разформирова поради намаление на армията, а от 31 март 1921 г. тя окончателно престава да съществува по силата на Ньойския договор. През 1924 г. базата се сформира отново с название „Първостепенна Военна болница – Пловдив“. Началник е д-р Кювлиев, който изпълнява длъжността до 22 август 1934 г. На 18 май 1938 г. заведението е преименувано на „Втора дивизионна болница“ и разполага със 120 легла. През периода 1938 – 1944 г. са разкрити 6 отделения: вътрешно, хирургическо, нервно, КВО, УНГО, рентгенологично отделение, и включва също зъболекарски кабинет, аптека, домакинство. По време на бомбардировките през 1944 г. болницата е евакуирана в Земеделския техникум в Садово. Пряко участие във войната болницата не взима, но непрекъснато лекува ранените от фронта. През 1951 г. базата се премества в бившата сграда на национализираната Католическа болница на бул. „Христо Ботев“ №69.[2] заедно с поликлиниката, която се е намирала на ул. „Отец Паисий“, и започва да функционира като „Гарнизонен госпитал“ с поликлиника. Неин началник е мед. майор Димитър Г. Хаджиев. По-късно през август 1952 г. началник на болницата става мед. майор д-р Никола Писаров, който служи до 1963 г. През 1955 г. базата получава ново название – „Военна болница“. През 1964 г. е надстроен още един етаж на сградата, а през 1979 г. – допълнителна голяма и модерна поликлинична част. В тези години са защитени 16 научни медицински труда. В базата работят шест професори и петима доценти, сградата разполага с 320 легла. Средният и младшият медицински състав се увеличават. През 1976 г. за началник на болницата е назначен полк. Рангел Василев, който остава на тази длъжност до септември 1990 г. Осемдесетте години на XX век са години на разцвет за Военна болница-Пловдив. В нея се лекуват годишно около 8 500 болни, извършват се над 800 тежки операции, а в поликлиниката се извършват над 120 000 прегледа. През 90-те години, след няколко поредни съкращения, болницата остава със 120 легла и значително редуциран персонал. През 2002 г. името на лечебното заведение се променя на „Болнична база за активно лечение (ББАЛ) – Пловдив към ВМА, София. Считано от 2 юни 2009 г., ББАЛ се преименува на „Многопрофилна болница за активно лечение“ (МБАЛ) – Пловдив към ВМА. От 1956 г. до момента болницата е база за специализация за висши медицински кадри и среден медицински персонал. В началото на 10-те години на XXI век в МБАЛ-Пловдив към ВМА работят 57 лекари и 74 специалисти по здравни грижи. Броят на пациентите, преминали през кабинетите е между 35 и 40 хиляди. От тях – кадрови военнослужещи или граждански лица в Българската армия, Министерството на отбраната и структурите на подчинение на министъра на отбраната са между 20 и 25%.