Отзиви за Арменска църква „Сурп Кеворк“. (Църква) в Пловдив (Пловдив).

Арменска църква „Сурп Кеворк“

79 Отзиви

20 коментара

църква

Арменска църква

ЦентърПловдив Център, ул. „Турист“ 2, 4000 Пловдив

Прегледайте всички коментари

Описание Карта Работно време Отзиви Контакт Снимки

Описание

Информация за Арменска църква „Сурп Кеворк“, църква в Пловдив (Пловдив)

Тук можете да видите местоположението, работното време, време на посещаемост, контакти, снимки и реални отзиви, направени от потребителите.

Това място има добри отзиви, това означава, че те се отнасят добре с клиентите си и ще се чувствате чудесно с техните услуги, препоръчва се на 100%!

Карта

Работно време на Арменска църква „Сурп Кеворк“

Понеделник

9:00ч.–17:00ч.

Вторник

9:00ч.–17:00ч.

Сряда

9:00ч.–17:00ч.

Четвъртък

9:00ч.–17:00ч.

Петък

9:00ч.–17:00ч.

Събота

9:00ч.–15:00ч.

Неделя

9:00ч.–15:00ч.

Отзиви за Арменска църква „Сурп Кеворк“

А. И.

Арменската църква "Сурп Кеворк" се намира в Стария град и е от векове. В нея има много ценни икони рисувани от зографи. В нея се събира арменската общност, която в Пловдив е многобройна и много сплотена. В двора на църквата се намира и арменското училище" Виктория и Крикор Тютюнджян" , в което много деца се обучават. И арменчета и българчета вървят ръка за ръка.

А. Д.

Най старият и красив храм в града

T. T.

👍

Н. Д.

Изключително зареждащо и красиво място.

g. k.

Това е свещено място.

E. M.

Исторически паметник от изключително значение

T. M.

(Преведено) Църквата Сурп Кеворк първоначално е била православна църква, посветена на Св. Георги Победоносец. Още през 1767 г. църквата преминава към Пловдивската арменска епархия. Това е единствената църква със странични отделения освен централния кораб: едно за жени и едно за мъже. Към църквата е построен параклис. След няколко преустройства църквата придобива днешния си вид. Пред и около църквата има голям двор, който огражда църковния комплекс в правоъгълен план. Част от него се използва като училищна площадка от построяването му през първите три десетилетия на 19 век. Дворът от западната страна се опира на масивен висок каменен зид. Църковната кула, вероятно построена през втората половина на 19 век, е частично разрушена по време на земетресението от 1928 г. На същото място на ъгъла е построена нова кула. Между 1920 и 1922 г. арменски бежанци, прогонени от турското правителство в резултат на геноцида от 1915 г. и Гръцко-турската война, пренасят вярата си и спасяват от оскверняване древните урни от храмовете в Родосто, Малгара, Чорлу, Одрин. Тук той започна да живее втори живот. Днес част от тези безценни предмети са изложени в уникална за България и света музейна експозиция в криптата на църквата. Открит е по случай 1700-годишнината от приемането на християнството като държавна религия през 301 г. в Армения. Тук се съхраняват множество настолни и нагръдни кръстове, мощехранителници, потири, ръкописни библии, служебни книги и др. Голяма ценност за храма представляват стари икони, рисувани от зографи. Сред тях са иконата на Богородица Одигитрия, създадена в края на 18 век от неизвестен арменски художник, иконата на Богородица с младенеца - картина с красиво резбована позлатена рамка от Никола Одринчанин, рисувана през 1838 г. Арменски църкви с картини от 19-и век на светци и библейски епизоди. (Оригинал) Kościół Surp Kevork był pierwotnie kościołem prawosławnym pod wezwaniem św. Jerzego Zwycięskiego. Już w 1767 roku kościół przeszedł na ormiańską diecezję płowdiwską. Jest to jedyny kościół z bocznymi przedziałami oprócz nawy głównej: jeden dla kobiet i drugi dla mężczyzn. Obok kościoła zbudowano kaplicę. Po kilku przebudowach kościół uzyskał obecny wygląd. Przed kościołem i wokół niego znajduje się duży dziedziniec, który otacza zespół kościelny na planie prostokąta. Część z nich służy jako boisko szkolne od czasu jej powstania w pierwszych trzech dekadach XIX wieku. Dziedziniec od strony zachodniej spoczywa na masywnym, wysokim kamiennym murze. Wieża kościoła, prawdopodobnie zbudowana w drugiej połowie XIX wieku, została częściowo zniszczona podczas trzęsienia ziemi w 1928 roku. Nową wieżę zbudowano w tym samym miejscu narożnika. W latach 1920-1922 uchodźcy ormiańscy wygnani przez rząd turecki w wyniku ludobójstwa 1915 r. I wojny grecko-tureckiej przynieśli swoją wiarę i uratowali starożytne urny przed profanacją ze świątyń w Rodosto, Malgara, Chorlu, Edirne. Tutaj zaczął żyć drugim życiem. Dziś niektóre z tych bezcennych obiektów są umieszczone na unikalnej dla Bułgarii i światowej wystawie muzealnej w krypcie kościoła. Został otwarty z okazji obchodów 1700. rocznicy przyjęcia chrześcijaństwa jako religii państwowej w 301 roku w Armenii. Przechowywane są tu liczne krzyże stołowe i piersiowe, relikwiarze, kielichy, odręczne biblie, książki służbowe i inne. Wielką wartość dla świątyni mają stare ikony, malowane przez malarzy ikon. Wśród nich jest ikona Matki Boskiej Hodegetrii, stworzona pod koniec XVIII wieku przez nieznanego ormiańskiego artystę, ikona Matki Boskiej z Dzieciątkiem - obraz z pięknie rzeźbioną, złoconą ramą autorstwa Nikoli Odrinchanina, namalowany w 1838 roku. ormiańskie kościoły z XIX-wiecznych obrazów świętych i epizodów biblijnych.