Отзиви за Късноантична базилика „Света София“. (Църква) в София (София).

Късноантична базилика „Света София“

3300 Отзиви

10 коментара

църква

Източноправославна църква

Православна църква

Туристическа атракция

София център, ул. „Париж" 2, 1000 София

Описание

Информация за Късноантична базилика „Света София“, църква в София (София)

Тук можете да видите местоположението, работното време, време на посещаемост, контакти, снимки и реални отзиви, направени от потребителите.

Това място има добри отзиви, това означава, че те се отнасят добре с клиентите си и ще се чувствате чудесно с техните услуги, препоръчва се на 100%!

Карта

Работно време на Късноантична базилика „Света София“

Време на посещаемост

Понеделник

Вторник

Сряда

Четвъртък

Петък

Събота

Неделя

Отзиви за Късноантична базилика „Света София“

Б. Ц. /. B. C.

Раннохристиянската базилика "Света София" е действащ православен храм в центъра на град София. Намира се в непосредствена близост до храм-паметник "Св. Александър Невски". История и архитектура Църквата е построена вероятно в началото на VIв. върху останките от раннохристиянски гробници от II-IVв. и руините на две по-ранни църкви от IV-Vв. Разположена е сред некропола на антична Сердика, който се простирал на изток от градската цитадела, т.е. от днешния Министерски съвет до болницата "Царица Йоана". Историята на София е тясно свързана с храма "Света София", който подобно на едноименната църква в Константинопол е посветен на "Премъдростта Божия" - едно от имената на младия Исус Христос. Това, а не изхождащото от него име на мъченицата София, става и названието на града от ХІV в. нататък. Храмът е най-древната светиня на града, построена в най-високата му по онова време част и прочула го надалеч из Римската империя. Първият раннохристиянски храм е издигнат вероятно в началото на IV век, недалеч от античната арена на Сердика, където са загинали християнски мъченици, сред източния езически и християнски некропол на града. Предполага се, че е предназначен да бъде мартириум (параклис на гроба на мъченици) или гробищна църква. По-късно на същото място е построен нов храм, който е разширен, а подът му - украсен с римски мозайки. Голяма част от тези мозайки са запазени и до днес. До VI век в сградата са правени множество промени и основни престроявания. В средата на века църквата е сериозно пострадала от нашествията на хуни и готи и император Юстиниан Велики заповядва тя да се изгради отново като голяма базилика, посветена на "Божията премъдрост". Църквата представлява кръстокуполна базилика с нартекс, три кораба и тристенна апсида. Предполага се, че нейната архитектура е резултат на грузинско влияние на имперски и строителни първенци. След 809 г., когато хан Крум включва Сердика в държавната територия на България, и особено след покръстването и през цялото българското средновековие, храмът продължава активно да се използва като градска съборна църква и обичайно място за погребения, поради близостта на градския некропол. По времето на Второто българско царство (XII - XIV век) тя придобива статута на катедрална митрополитска църква. След османското нашествие базиликата е превърната в джамия — издигнати са минарета и са унищожени уникалните стенописи (открити са следи на такива от XII век, предхождащи по време на изографисване тези от Боянската църква). Вероятно по време на земетресение от средата на XV век сградата е разрушена за пръв път. В края на XVI век тя е възстановена като джамия от османския велик везир от хърватски произход Сиявуш паша. През 1818 г. и 1858 г. сградата отново пострадва сериозно от силни земетръси - минарето пада и сред турците се пуска мълвата, че са разгневили гяурския Господ, и джамията е окончателно изоставена. Оцелялата част е превърната в склад, който се използва като такъв до Освобождението, когато на 4 януари 1878 г. пред сградата с благодарствен молебен тържествено са посрещнати руските войските на генерал Гурко. Днес църквата няма камбанария. Камбаната ѝ е окачена на високо вековно дърво в градината пред входа. Твърди се, че това е знак на почит, тъй като камбаната е биела точно оттам на благодарствения молебен при посрещането на освободителните войски. .

S. A.

Направихме църковен брак в храма без никакви проблеми и непредвидени обстоятелства. Проблемът беше да си получим документа няколко дни след церемонията, тъй като свещениците си тръгват доста рано следобед и се наложи няколко пъти да ги търсим в работно време.

В. Ж.

Построена е върху основите на по-стари църкви от времето на Сердика, разрушени от набезите на готи и хуни. През II в. тук е имало римски театър, a през следващите векове са били издигани последователно няколко храма.

L. J.

Харесва ми тази църква. Приветлива, просторна, красива. Като фотограф обичам да я посещавам също. Снимките от сватбите и кръщенетата са някак си магични и тържествени. Свещениците водят ритуалите с нужното уважение и церемониалност.

M. S.

Базиликата Св.София в столицата на България, София е един от най-ценните образци на раннохристиянската и византийска архитектура в югоизточна Европа и има 18 вековна история. В съвременният си вид базиликата е построена около 6-ти век по времето на император Юстиниан I, което я датира, като съвременник на по-известната едноименна базилика в Константинопол. Преди това на същото място са съществували поне още 5 по-ранни храма, най-ранният от които е датиран около 2-ри век. Имено тук в един от предшестващите базиликата християнски храмове е проведен и Сердикийският църковен събор през 343 г. Съборът е свикан от двамата августи синове на император Константин Велики - Констанс I, август на запада и Констанций II, август на Изтока по искане на папа Юлий I, за да се разреши арианския спор. На него са присъствали според различни източници между 170 и 316 християнски епископи. По-късно по времето на второто българско царство /през 14-ти век/ именно базиликата Св. София /или божията премъдрост/ дава днешното наименование на столичния град на България - София, който преди това е носил името Сердика. Базиликата е ценна не само с богатството на археологическите пластове под нея, дължащи се на бурна история и многобройни разрушения и възстановявания, но и с обстоятелството, че освен подземен археологически музей и паметник на културата е и действаща църква до днес. Особено уникална е с това, че няма камбанария, а камбаната на църквата е окачена на високо вековно дърво в градината пред входа й. Тази църква е особено обичана и ценена от софиянци и въпреки че съседна катедрала Александър Невски я превъзхожда по размери , украси и известност. Базиликата Св. София остава за жителите на София любимият и автентичен катедрален християнски храм на града. Базиликата Св.София е един от архитектурните и християнски паметници на София, който непременно трябва да бъде посетен от гостите на града. В градината на църквата Св. София се намират още гробът и паметникът на големия български писател и духовен водач Иван Вазов, както и Паметникът на незнайният воин с вечният огън, посветени на всички българи загинали за свободата и независимостта на родината ни.

Y. D.

една от най старите църкви в българия има подземия които са нови реставрирани там можете да откриете останки от древна сердика входът не е скъп само 6 лева посетете го при първа възможност

M. I.

Красива църква и добри, мили свещеници. Особено отец Лъчезар, от който имам лични впечатления, е наистина страхотен човек!

K. N.

Старинен храм "Света София" - антична базилика от времето на имоератор Константин Велики, е един от най-древните действащи християнски храмове в България.

Контакт

Снимки