Отзиви за Черепишки манастир „Успение Богородично“. (Църква) в Мездра (Враца).

Черепишки манастир „Успение Богородично“

1 Отзиви

9 коментара

църква

Манастир

3159 София, България

Описание

Информация за Черепишки манастир „Успение Богородично“, църква в Мездра (Враца)

Тук можете да видите местоположението, работното време, време на посещаемост, контакти, снимки и реални отзиви, направени от потребителите.

Всъщност нямаме много отзиви, направени от нашите потребители за този бизнес.

Това място има добри отзиви, това означава, че те се отнасят добре с клиентите си и ще се чувствате чудесно с техните услуги, препоръчва се на 100%!

Карта

Работно време на Черепишки манастир „Успение Богородично“

Време на посещаемост

Понеделник

Вторник

Сряда

Четвъртък

Петък

Събота

Неделя

Отзиви за Черепишки манастир „Успение Богородично“

П. С.

На около един час път от София се намира Черепишкият манастир „Успение Богородично“. Мястото където е издигнат е много красиво. Река Искър минава точно под него, а от двете и страни се издигат Черепишките скали. Сградите на манастира са прекрасни, но слабо поддържани, поради което създават впечатление за запустялост. Посетихме го във вторник и през всичките 40-50 минути не видяхме нито един човек. Може да се съчетае с посещение и на Осеновлашкият манастир „Рождество Богородично“ („Света Богородица“), известен и като „Седемте престола“.

З. Д.

Ако сте във Враца, нямате други планове и разполагате със свободно време, задължително си направете еднодневна разходка по маршрута Враца - Челопек (Къща-музей "Баба Илийца") - Ритлите (Лютиброд) - Черепишки манастир - ще останете богато впечатлени, емоционално заситени, духовно обогатени и енергийно заредени! Черепишкият манастир "Успение Богородично" е един от най-красивите в България. Сгушен в полите на Врачанския Балкан, сред впечатляващата природа на Искърското дефиле и нежната прохлада на река Искър, съхранил в себе си немалка част от българската история и пазещ много тайни е притегателна дестинация за много туристи. Горещо препоръчвам! Ще останете повече от очаровани!

V. B.

Красива местност , тихо място с добра енергия . Поизоставен е малко манастира , но не е единственият с такава съдба в България . Музеят на Вазов е интересен . Черепишкият манастир е любимо място на Вазов и Алеко Константинов, а Феликс Каниц го определя като най-красивото място на земята. На видно и високо място в двора на манастира се издига величествена кула-костница, в която се пазят останките на част от Ботевите четници, загинали в битката в Рашов дол.

S. V.

Исторически значим манастир в удивително красива местност, но много зле поддържан. Има музей, посветен на Иван Вазов, който е написал част от творбите си в манастира. Във водите на Искър под манастира има частично потънало дърво, популярно за селфи снимки.

D. G.

Съкровено място. За жалост има изоставени сгради на територията на манастира ,тъй като преди е бил Семинария. Интересен Вазов кът с тераса, където е седял Вазов и се е любувал на Искър. Църквата има запазени стенописи.

F. S.

Красотата и живописното място на манастира ще ви плени още с пристигането ви.На брега на Искър.Дано реставрацията му го направи още по посетен за да може всеки да се докосни до Божията светиня.

С. Р.

Манастирът е красив. Сгушен е във Врачанския балкан. Бил е често посещаван от Иван Вазов и има направен кът музей на писателя. Предполага се че тук е получил вдъхновение за някои от творбите си.

N. S.

Приказна красота! Запазена история и грижа към мястото. Наистина дойстойно място с красива локация и зашеметяваща природа!

Н. Т.

Черепишкият манастир „Успение Богородично“ е български православен манастир във Врачанска епархия на Българската православна църква. Той е основан по време на Втората българска държава, по време на управлението на цар Иван Шишман (1371 – 1393 г.), но е бил разрушен при нахлуването на османлиите. Най-старото свидетелство за съществуването на обителта е манастирският устав (типик) писан в периода 1390 – 1398 година. Типикът се съхранява в историко-архелогическия музей в София. Според документа манастирът и черквата са разрушени след битката с турските поробители, но хората веднага са ги възстановили. За историята на „Успение Богородично“ в следващите два века не се знае нищо.[1] Възстановен е през 1660 г. Възникването на манастира е свързано с историята на средновековния Коритен град, съществувал в близката местност Ритлите. През вековете на владичеството храмът е бил неколкократно опожаряван, но все пак е оцелявал и е бил съграждан отново и отново. В годините на национално Възраждане манастирът се превръща в просветно средище. Години наред в комплекса са се водили учебни занятия на свещеническо училище, богословски институт и Софийската духовна семинария. Черепишкият манастир е обявен за паметник на културата от национално значение. Храмът представлява еднокорабна, сводеста сграда, с обширно преддверие, открита галерия и островръх купол. Сред забележителностите на вътрешната му украса е иконостас с изящна дърворезба и плащеница, извезана през 1844 г. Силно впечатление правят многото живописни постройки на светата обител. Сред тях се откроява църквата „Свети Георги“, която, въпреки многобройните преустройства, е запазила първоначалния си вид, включително и част от стенописите си. В комплекса на манастира са реставрираните днес Владишка, Училищна, Приемна, Данаилова и складова сгради, както и Рушидовата къща. За да се стигне до храма, се минава през доста стръмни стълби. Близо до стария храм се намира и сградата, където спят монасите, а до нея надпис – „любимата тераса на патриарха на българската литература Иван Вазов“. Именно в този манастир Вазов пише „Една българка“. Алеко Константинов пише за манастира: „ А хубав е наистина; Боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи; от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери… (от пътеписа „В българска Швейцария“).

Контакт

Снимки