Отзиви за Храм „Света Петка Самарджийска“. (Църква) в София (София).
Храм „Света Петка Самарджийска“
1000 София център, София, България
Описание
Информация за Храм „Света Петка Самарджийска“, църква в София (София)
Тук можете да видите местоположението, работното време, време на посещаемост, контакти, снимки и реални отзиви, направени от потребителите.
Всъщност нямаме много отзиви, направени от нашите потребители за този бизнес.
Това място има добри отзиви, това означава, че те се отнасят добре с клиентите си и ще се чувствате чудесно с техните услуги, препоръчва се на 100%!
Карта
Работно време на Храм „Света Петка Самарджийска“
Понеделник
Отворено 24 часа
Вторник
Отворено 24 часа
Сряда
Отворено 24 часа
Четвъртък
Отворено 24 часа
Петък
Отворено 24 часа
Събота
Отворено 24 часа
Неделя
Отворено 24 часа
Отзиви за Храм „Света Петка Самарджийска“
D. A.
Древната римска гробница от IV век е символ на проявите на ранно християнство по нашите земи. Разполага със запазени стенописи и рисунки от времето на Пимен Зографски и се твърди, че е послужила и за гробница на Апостола на свободата - Васил Левски, но тези твърдения, все още не са неоспорими.
Б. Х.
Това е една от малкото сгради в София,която се намира на ниво под земята. Църквата е много малка,но с много богата история за България,което я прави уникална забележителност и място което всеки родолюбец трябва да посети най малко един път в живота си. Тук е погребан апостола на свободата Васил Левски.
B. K.
Църквата представлява малка еднокорабна постройка, частично вкопана в земята. Намира в центъра на София, в подлеза на Ларгото и метростанции сердика, както и в близост до хотел Шератон, ЦУМ и катедралата „Света Неделя“. Криптата на църквата е римска гробница от IV век. Вътре в църквата най-старите запазени стенописи са от ХІV век.Сградата е реставрирана през 70-те години на 20 век. Съществува хипотеза, че в църквата е погребан Васил Левски, обаче не е потвърдена изцяло от научните данни.
Т. А.
Еднокорабната църква частично вкопана в земята с дебели зидове около метър е издигната през XI век върху римска гробница от IV век. Най- ранните стенописи са датирани от XIV век. От XV и XVI има слой на Пимен Зографски. Иконостасът е дело на дебърските майстори Филипови.
Църквата е реставрирана през 70-те години.
С. С.
Старинна църквица, построена върху останките на стара римска гробница.
E. I.
Скрита от погледите се крие едно малко бижу от миналото.
F. P.
Църквата е от XIII век. Строена е вероятно като дворцова църква от тогавашния управител на София севастократор Александър (брат на цар Иван Асен II) в 1241 година, както гласи надписът в църквата. Това означава, че през 1241 година храмът е или цялостно обновен, или е ново съграден върху стари основи, в чест пренасянето на мощите на преподобна Параскева в България, в столицата Търновград. Според някои източници е възможно църквата да е била дворцова още преди това. Един от входовете на „Света Петка Стара“ излиза на съвременната улица „Цар Калоян“, която е запазила посоката на античната улица, минавала на това място. Тук са разкрити останки от късноантичния дворцов комплекс на император Константин Велики, построен от него по времето, когато е живял в София (днес под основите на сградите на хотел „Рила“). За този дворцов комплекс се предполага, че е служил и като градска резиденция на севастократор Александър (около 1240 г.) и на севастократор Калоян.[8] На двадесетина метра от „Свети Петка Стара“ на същата улица се намира и храмът „Свети Николай Чудотворец“, изграден от севастократор Калоян, като семейна църква в градския му дом.
След падането на София под османско владичество в 1385 г., църквата „Света Петка Стара“ е разрушена. Не е известно кога е възстановена, но в 1578 година като действаща я описва известният пътешественик Стефан Герлах в дневника си при преминаването си през българските земи. През 1930 г. „Света Петка Стара“ е вградена в новата сграда на Софийската митрополия, като е запазен старинният обем на вътрешното ѝ пространство.
Обявена е за архитектурен паметник на културата.
В свой труд-изследване известният български професор и археолог Димитър Овчаров и Петър Вълев твърдят, че революционерът Васил Левски е погребан в храма, опровергавайки с научни доказателства тезите на непрофесионалистите, че това е станало в съседните църкви „Света Петка Самарджийска“ или „Свети Николай“.
E. K.
Прекрасна църква, свързана с много история. Посрещна ни благ свещеник, поговорихме! Дано има повече такива места за общуване и радост за душите !
V. B.
Много древна Българска светиня, където се смята че са погребани костите на Васил Левски